Лесотехнически университет

loading...

Началото

Висшето лесотехническо образование води своето начало от далечната 1925 година, когато Академичния съвет на Софийския университет на 28. I. 1925 г. взема по принцип решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.

След близо почти изминалия половин век от Освобождението на България, в обстановката на „политическа партизанщина", корупция и борба за власт, патриотизмът, родолюбието и обичта към българската гора успяват макар и трудно да надделеят над алчността, невежеството и егоизма. Българското общество узрява за необходимостта от подготовката на лесовъдни кадри и у нас.

В специализираните вестници и списания и ежедневния печат, особено след публикуването на законите за горите от 1883, 1889, 1897, 1904 и 1922 г., се появяват много мнения и предложения за уреждане на стопанисването и експлоатацията на горите, за стопанина на гората и неговата специална подготовка. Истински целенасочена и обоснована защита на българската гора започва едва след завършването на висше лесовъдно образование на български младежи в чужбина (главно в Чехия, Германия и Франция) и назначаването им на административна служба в горите.

През 1890 г. към новосъздаденото бюро за горите към Министерството на Финансите е назначен и първият български лесовъд с висше образование, който поставя началото на чисто лесовъдна дейност в стопанисването на българската гора.

Важна роля за доказване на необходимостта от специализирано лесовъдско образование изиграват статиите на Костадин Байкушев (1892), Стоян Брънчев (1893), Грозьо Грозев (1909), Цанко Дончев (1910) и др.

Тези и още много други дейци на българската гора със загриженост и болка пишат за съдбата на горите и за техния стопанин. Пророческо е прозрението на Цанко Дончев, който още през 1910 г. в статията си „Две думи за нуждата от горско образувание", публикувана в бр. 3 на сп. „Горски преглед" пише „Държавата е длъжна да създаде институти, които да бъдат фарове на горската наука. Горското образувание е, което ще направи революция в главите, а след това и в делата на нашето общество...."

Голямото просветителско и горско публицистично дело на лесовъдите от края на XIX и началото на XX век дава своите плодове. Кръгът на все повече специалисти и деятели извън лесовъдските среди осъзнава значението на горите за развитието на обществото и опасността, която крие тяхното безогледно ползване. Появяват се все повече статии в пресата от юристи, общественици и учени. Достига се до все по-ясното осъзнаване значението на горите и от някои държавници. Израз на осъзнатата необходимост от подготовка на лесовъдни кадри с висше образование е появилото се в пресата съобщение за създадената през 1915 г. Държавна комисия, която да проучи въпроса за откриване на самостоятелен лесовъден факултет към Софийския университет. Работата на комисията не достига до положителен завършек, но поставената задача търпи развитие.

През 1921 г., с Указ No 145 (ДВ, бр. 87 от 21 юли) се изменя и допълва действащият Закон за народно просвещение, като в подотдел Д, гл. I, чл. 222 се казва, че „за сега се откриват следните нови висши специални училища: Горска академия, с тригодишен курс на обучение и Търговска академия с двегодишен курс".

В изпълнение на Указа, Министърът на народната просвета назначава комисия от специалисти, които да проучат всички страни на въпроса. След подробно разглеждане на възможностите на държавата и опита по организирането на откритите до момента висши училища, комисията излиза с предложение вместо Горска академия, да се открие Лесовъден факултет към СУ „Климент Охридски".

Откриването на самостоятелен Лесовъден факултет към Софийския университет се отлага за дълъг период от време. Неговото обсъждане, обаче, се поставя от страна на Дружеството на лесовъдите и от Министерство на земеделието и държавните имоти и други радетели на гората и защитата на природата. Вследствие на промененото отношение към българското зелено богатство, през 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство". Задачите на тази катедра са насочени към задоволяване на нуждата от подобна подготовка на агрономическите кадри и към създаване на известни предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. За ръководител на катедрата е назначен доц. Тодор Димитров.

В края на 1923 г., с писмо до Академичния съвет, Министерството на земеделието и държавните имоти отново поставя въпроса за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. След разглеждане, на заседание проведено на 23.01.1924 г., Академичният съвет изпраща писмото за мнение от Факултетния съвет на Агрономическия факултет. След станалите обсъждания във ФС, Агрономическият факултет деликатно отклонява искането за откриване на Лесовъден отдел. При това положение Министерството на земеделието и държавните имоти поставя отново въпроса за откриване на Лесовъден отдел, който да започне своята дейност още от м. октомври 1924 г.

На 15.10.1924 г. се провежда заседание на Академичния съвет на СУ, на което се разглеждат писмата на МЗДИ и Дружеството на лесовъдите в България. Избира се комисия, пред която се поставя задачата да изготви изложение във връзка с откриването на Лесовъден отдел. Междувременно, преди комисията да е изготвила своето предложение, Министърът на Народната просвета - Янаки Моллов, в писмо от 11.11.1924 г. до Ректора на Софийския университет, предлага Лесовъдният отдел да бъде открит още през летния семестър на учебната 1924/1925 г. Академичният съвет на СУ възлага на комисия, състояща се от Ректора и двамата Декани на Физико-математическия и Агрономическия факултети, да изложи съществуващите затруднения по материално-техническата база и нуждите от преподавателски кадри. След срещата на комисията с министъра на земеделието и държавните имоти, става ясно, че за откриването и функционирането на отдела по лесовъдство са осигурени бюджетни средства и ще съдейства за предоставяне на необходимите помещения, което след това се потвърждава в специално изпратено писмо до Ректора на СУ.

проф. Янаки Моллов
проф. Янаки Моллов - министър на народната просвета (9.06.1923 - 4.01.1926), ректор на Софийския университет и първи декан на Агрономо-лесовъдния факултетИ така се стига до заседанието на Академичния съвет от 28.01.1925 г., на което се взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет. След среща на комисията с министъра на просветата, той потвърждава своето съгласие за откриване на Лесовъдния отдел, а в писмо до Ректора на СУ от 19.02.1925 г. разпорежда да се организира приемането на студенти за този отдел още през летния семестър на 1925 г. От своя страна министърът на земеделието и държавните имоти, в писмо до Ректора, от същата дата (19.02.1925 г.), съобщава, че е издадена заповед за отпускане на 500 000 лв. за нуждите на Лесовъдния отдел, както и 150 000 лв. за нуждите на самия Агрономически факултет.

Академичният съвет на СУ от 20.02.1925 г. взема решение (потвърдено и на заседанието от 25.03.1925 г.) занятията да започнат веднага и Лесовъдният отдел се смята за открит от летния семестър на 1925 г. За целта ще бъдат приети 10 редовни студенти, като право да кандидатстват имат само завършилите Лесовъдния отдел на Техническото училище в София (сега техникум „Христо Ботев"), земеделските училища в Садово и Русе, завършилите гимназия и военното училище. Кандидатите трябва да бъдат от мъжки пол, български граждани. Обявява се и едно място за редовен асистент по Лесовъдство към съществуващата катедра „Частно лесовъдство".

Изпълнявайки поетитеангажименти, Министерството на земеделието и държавните имоти, с писмо от 30.12.1925 г. уведомява Ректора на СУ, че за обучението на студентите от Лесовъдния отдел се предоставят две учебно-опитни горски стопанства - „Гешова планина" (сега УОГС „Г. Ст. Аврамов" - с. Юндола), намиращо се в район на иглолистни гори и „Петрохански проход" (сега УОГС „Петрохан" - с. Бързия), намиращо се в район на широколистни гори.

 

http://edu.ltu.bg